skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
7 июн. 2012 г., 19:30

Вяра 

  Поэзия » Философская
868 0 5

Отвори се, отвори се, врата!
Не оставай смълчана и глуха.
Нося тежка надежа, но тя
май е безплодна и суха.

Още диша в ключалката сън,
успял да избяга оттатък.
Как потръпва, усещам, ключът,
готов всеки миг да изщрака.

И те моля, отвори се, врата,
дори тишината да дебне
зад студената гола стена.
Искам само за миг да погледна

и духът ми да спре уморен,
учестено да диша от жажда.
Вярвам прошка се крие зад теб,
чрез която светът се преражда.

© Стефан Балди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??