Вярата във Бога и в доброто...
Едничката надежда са ми те!
Раните в душата ми и злото...
Отдавна излекувах ги, дете!
Недей да позволяваш да те спъват
И ти в живота силен днес бъди!
Когато тежко ти е и съдбата те огъва,
Аз пак до теб ще съм - Помни!
Понякога ще съм уханието на цвете,
А чрез слънцето ще нося топлина!
Във тъмна нощ до теб ще бдя и светя...
Любов ще бъда... нежност, светлина!
Отново в спомена ще ме запазиш
В съня ти ще те навестявам всеки път!
Ако ти липсвам, ще ми се обадиш
И пак за тебе аз ще съм светът!
© Вероника Павлова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе: