Дерзая -

стичат се горчиви сълзи

от очите,

като бурна река

плаче

ранената душа.

Сърцето кърви,

чувствам,

научих уроците

в миг

несподелена остана

житейската мечта.

Лъгах се -

в живота от него съм

обичана,

желана.

Вярно вричах се,

повярвах в любовта

голяма.

Защо, приятелю,

предаде ме

и отвори бездна,

рана?

С лекота затръшна

вратата,

по пътя

вярата потъна

в яма.

Аз виждам: разкаяние в нощта

И знам,

че там –

зад всяка врата

и стена –

страда

още една

отхвърлена душа

на живота.

Вярвам,

Господи!

В живота ще бъда щастлива,

колчем истински,

без страх

аз ще обичам.

Ще заживее вярата

в душата красива,

грееща звезда

на любимия

аз се вричам.

Днес

тъмни облаци

закриват слънцето

от очите

вярата е непоклатима,

след предателство

горчиво.

Беше сън лош

отново ще грейнат лъчите,

ще срещна зората,

по силна,

по мъдра

без облаче сиво.

Автор: Виктория Милчева- Тори М