Ти отдавна мълчиш, но Те има
и го знам, безпогрешно го знам,
а в сърцата ни – ядрена зима,
Теб – всесилният – няма Те там.
Всички църкви и всичките свещи,
са единствено лустро, варак
и в заблуди се чувстваме вещи...
Теб разпъват пилатите пак.
Този свят се побърка, мой Боже,
почерня и нашир и надлъж,
виж поета неспящ и тревожен,
погледни му в душата веднъж. ...