Вяра

3 апр. 2010 г., 16:25

Поэзия » Философская

658 0 1

Нощта обгръща ме със своя плащ,

усмихва се и в смях залива ме.

От Ада не излязох ни веднъж,

а знаех, че от Рая съм повикана.

Знам - пак ще пламне огънят, присъщ

на слънчевата моя същност.

И пламъкът ще бъде все един и същ,

очите пак ще заблестят.

Измислях те, по-черна от преди

и ставах безропотна сянка.

Дано само зрънце вяра покълни -

да стана цвете с хубава премяна.