ramos_01 (Дани)
6 18
19 окт. 2007 г., 20:33

ВЯРА 

  Поэзия
857 0 3
Да останеш на хората в сърцата,
да бъдеш помнен ти навеки,
стори добро и затвори вратата,
не искай за нищичко отплата.

Тръгни напред и забрави доброто,
опитай пак да го направиш,
не можеш ли, не се разплаквай,
недей, в сълзите си ще се удавиш.

Поискай някому искрица, разпали я,
превърни я в пламък, не можеш ли,
отново продължи нататък
и мрачният ти път ще бъде кратък.

Върви, докле краката ти се движат,
върви и знай, че ще намериш това,
което сам бе оставил, преди да
изтрепериш. И нека пътят ти изминал,
земен, със смисъл бъде обладан, че Бог
единствен е и ще намериш благодатта
Му там.

И тогава, ако пак останеш празен
и надежда веч те изостави,
помоли се, не изгубвай вяра, помоли се
и завинаги заспи!
                                                      Д. Станев

© Дани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно стихотворение, изпълнено с много чувства и подчинено на реалността, една бляскава равносметка на краткия ни живот.Навява ми сантимент и ме кара да преосмисля изминалите ми години, търсейки моралните ценности в него.Адмирации на автора и пожелания за последователност и несекващ творчески ентусиазъм!
  • Днес съм щастлива,защото открих още един добър човек. Харесва ми тази ВЯРА с това толкова позитивно звучене и се надявам достатъчно много хора да го прочетат, за да направи почивните им дни много щастливи.
  • Прекресно е стихотворението и ми крещи с цялата си житейска мъдрост за близък приятел, с който днес се разделихме завинаги "Да останеш на хората в сърцата" ни Румене
Предложения
: ??:??