6 дек. 2012 г., 19:36

Вяра 

  Поэзия
500 0 0
Седеше сама пред вратата на църквата,
угасваше нейната свещ,
дребна, стара и гърбава,
със дрипи и малко копнеж.
Не смееше друго да иска,
изчезваше бавно в нощта,
в ръцете напукани стиска
последна надежда - свещта.
Тази старица е нашата вяра,
търсеща малко любов,
все по-малка и невидима става,
раздаваща своя живот. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Все права защищены

Предложения
: ??:??