Седеше сама пред вратата на църквата,
угасваше нейната свещ,
дребна, стара и гърбава,
със дрипи и малко копнеж.

Не смееше друго да иска,
изчезваше бавно в нощта,
в ръцете напукани стиска

последна надежда - свещта.

Тази старица е нашата вяра,

търсеща малко любов,
все по-малка и невидима става,
раздаваща своя живот.

А ние, богати, от бедната грабим,
щастливи или пък дали?

Дали ще си струва? Дали да оставим 
надеждата да изгори.