Не вярвам в невъзможните неща,
не ме плашете с липсата на избор -
денят се ражда, въпреки нощта,
и в сухата пустиня бликва извор...
Не вярвам в лоши хора и съдби.
Не вярвам също във сърца "от камък"!
Не вярвам в Ада (Бог да ми прости!),
но вярвам във божествения пламък!
Аз вярвам в споделените мечти,
в уюта на приятелското рамо,
и в прошката на влюбени очи -
в доброто вярвам... Ах, как вярвам само!
И в пулса на забързания век,
напук на ежедневието нервно -
щом има и един добър човек,
във хората ще вярвам безрезервно!!!
© Мариела Челебиева Все права защищены