miri_miri (Мария Табакова)
9 655
29 нояб. 2008 г., 22:24

Вяра 

  Поэзия » Любовная
1344 0 5
Вярвам в нетленното.
Това, което ще остане след мене.
Това, което след хиляди години
ще носи дар безценен.

Ще се усмихва вечното небе -
все същото, но на други хора.
В брега ще плиска синьото море
вълните си без умора.

А въздухът ще носи аромат
на усмивки минали, на отминало време
и някой незнайно как
от моята любов ще си вземе.

Тогава аз ще знам,
че жива съм, дори във друго време
и този свят, така голям,
във мене прероден е!

© Мария Табакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??