Вяра

5 нояб. 2009 г., 13:02

Поэзия » Любовная

1131 0 2

ВЯРА
Аз погалих ти косите...
Ти погледна ме тъй жадно
и прегърнах те аз силно.
И душата ти усетих…
А тя мила, нежна и добра,
тя - мойта си душа...
А времето замира - спира...
то за нас е отредено.
И до мен ще бъдеш ти,
месеци, години... дни.
Ще заспивам до лицето ти засмяно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вяра

Искате да прочетете повече?

Предложения