12 окт. 2013 г., 20:31

Вяра и безверие 

  Поэзия » Другая
914 0 5

Не вярвам, че светът е голям!

По-скоро го приемам за малък,

изпълнен със студени стени

и с някакви идоли жалки.

 

Аз не вярвам, че светът е богат!

С какво? С мечти? Или със знания?

Видях само как се трупат пари

чрез свои и чужди страдания.

 

Аз не вярвам, че светът е разумен!

Той пред мира предпочита войни.

За Елена, петрол или злато

от кръвта се проливат реки. 

 

Аз не вярвам в еталони за красота!

От векове ги меним, добре знаем,

забравили за красотата на цвете,

самотно в ъгъл на празната стая.  

 

Аз не вярвам в измислени богове,

макар много в тях да се вглеждат.

Предпочитам да политам с хвърчило,

подарено от Продавач на надежди. 

 

Но аз вярвам в магията на нощта,

родена сред пламъците на залез.

Вярвам в огъня до планинска река,

превръщащ Амур в победител над Хадес.

 

Вярвам дълбоко в звездния прах,

разпиляван от детска ръка

и че в някой пореден живот

откривам с кого да помълча...

 

 

 

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??