Заровиш ли пръсти в планините
разкъсали недрата си
със корен,
ще чуеш глас, несъществуващ
в ничий слух
и в ничий ръце несипващ се
до шепот
над тихите ридания попили щедро
в земята рохка,
загърдена със южния си полъх
на топлите видения
които бродят там,
където времето изгражда кули
от вяра, надежда и любов.
Пред тях безсилни сме
понеже и ние с теб самите
сме просто корен,
разрастанал се в недрата на ума
и няма никакви прегради
пред вечното
изграждащо се в себе си до край ...

Косите заплетеш ли в клоните,
в клоните
на дивата си майка,
гората в теб -
гора във всевъзможното,
във думите, във изблиците ти,
в смеха и устните ти,
във вените ти
и пробягващите лунни духове,
по кожата
разтворена в сумрака,
гората на мечтите и горчилката,
гората
на недокоснатото съществуващо,
гората,
която разбираме и губим се ...
Косите заплетеш ли в себе си,
ще се разтвориш във творбите си
ще се разлистиш
в светлооката си обич,
като на празник с Надежда, Вяра
и Любов...

Честит празник на всичи от нас 
С най-добри пожелания...