Заглъхнали са пътища, заводи.
Блокове издигат се в безмълвен стон.
Живеят някак хората пародии,
а всъщност сърцата им
изрязани са от картон.
Синее дълбината на небето.
Кротко рее се последния орел.
Пролетта налива огън в питието,
преглъщаме поредния картел.
Стоим празни и очите са слепи,
вторачени в животеца скотски и сив.
Дим от цигара изпускаме на кълбета, ...