3 мар. 2010 г., 17:46

Вярата 

  Поэзия » Другая
1017 0 8

 

 

Прозорецът грачи и грачи.

В снега е моята неактивност.

В снега е моята сляпа личност –

невиждаща...

невидяна.

 

Цигарата спи в пепелника.

Грачи тялото ми от скука.

И няма врата наблизо,

по която с ключ да почукам.

 

Няма музика, няма фанфари –

отивам си, престорен на мъртъв.

Има ключове, катинари −

от метàла мръсното скърцане...

 

Отивам си, а не искам –

прозорецът грачи, грачи...

Няма по-вярно от вярата –

всевиждаща...

невидяна.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??