Той бе доволен. Истински доволен,
защото притежаваше небето,
един кашон и два-три стари стола –
и всичките събираше в сърцето си.
Бе свикнал да живее на открито.
Избра го сам, съзнателно и ясно.
Звездите нощем светеха в очите му-
в наивните очи на непораснал.
Познаваше природните капризи -
ако вали – вали, и отминава.
Увиваше се в сетната си риза,
когато нощем пътят онемяваше. ...