Събирам страховете си,
но трудно е да ги убия,
някак скъпи са ми, като греховете,
не е тъй просто да се опростят.
Затова прибирам ги за после,
когато ще са само спомени,
които да ме изправят и крепят...
И вече знам, че всеки страх
понякога е необходимост
да осъзная всъщност как
от грехове създадени сме
и защо умираме със тях.
Превърнем ли страха във вяра,
животът ни ще е прекрасен,
едва тогава ще усетим
как дишаме спокойно с мисълта си.
Всеки ден ще бъде вечност,
всяка нощ - безкраен звездопад
и, кръговратно помъдрели,
ще сме разбрали...
Вярата не трябва да е страх...
© Стефан Николов Все права защищены
Може, нали?