четката
в платното
своя дом
намира
затова
защото
няма
в обществото
нито
във всемира
друг такъв
единствен
ѝскрен
и предимствен
който
ни на йота
да не ѝ
придѝря
как
да отразява
и пресътворява
вярата
в живота
...................................................................
своето
момѝнство
четката
дарява
на
платното свято
и
неосъзнато
без
да се надява
търси си
взаѝмство
а и
щом накрая
образ
тя родѝ
пърха
и сияе
...................................................................
пърхат
и гърдѝ
на
един художник
(на духà каторжник)
изтерзан
посърнал
но
светà прегърнал
извълшебствал
гледка
и принесен...
в
четка
© Стоян Минев Все права защищены
И по-малко да
е от стих, да е поне
повече (от) рима... !