Живяла нявга, много отдавна,
в замък сред гъсти гори,
девойка чаровна, красива и нежна
с чудни блестящи очи.
Срещнала принца от своите сънища,
с къдрави руси коси,
който кръстосвал баири и друмища
и помагал на всички в беди.
Сърцето моминско от любов затрептяло,
подала му свойта нежна ръка,
зарекла се винаги тя да го чака,
да бъде вярна дори и в смъртта.
Минали много дни и години,
минали много знойни лета,
плакала, чакала той да се върне,
в светулка малка се превърнала тя.
Чула, че той е загинал далече,
водил битки храбро с врага,
решила, че няма да чака повече,
своя любим ще намери сега.
И отлетяла тя гроба му да намери,
търсила много нощи и дни,
светулчица малка останала тя
и тази светулка била верността.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Все права защищены