Мъглата крие нещо, но не казва,
душата тайно горко се наказва
и вместо да помоли кротко Бога,
ридае, охка: – Аз това не мога.
За Бога няма, няма невъзможно,
недей се щура плахо и тревожно.
Моли се и към Него с радост тичай,
макар през сълзи – вярвай и обичай!
© Милена Френкева Все права защищены