Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
30 апр. 2019 г., 10:47

Вярвай, Магдалено 

  Поэзия
1979 17 17

 

Той каза: 
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!"

 

А после Го осъдихте. Отново!
По-грозни от смъртта са ѝ палачите.
О! Никоя любов не е готова
пречупена на две да е сираче.

 

Сега е мъртъв. В празната окръжност
на моята прегръдка капе восък.
А трябваше и мене да завържат
до този, който бремето износи.

 

А трябваше и мене да погубят.
Но Той ми каза:
– Вярвай, Магдалено!
И каза, че душата ми е хубава.
И каза, че страстта ми е зелена...

 

Свещта догаря! В нейната вселена
надеждата за чудо бавно гасне.
Дали ще се събудите спасени?
Защото да обичаш е прекрасно!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??