24 апр. 2010 г., 21:08

Вярвай в мен 

  Поэзия » Любовная
818 0 5

Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият?

Нима те мъчат мисли невъзможни?
Съмнението ражда чувствата тревожни.
Знаеш, че със тебе с радост съм се сляла.
И без теб не зная как ли бих живяла?

Душите ни отдавна , мили, се откриха,
любовта ни днес спокойна е и тиха.
Стига ми да чувствам топлото ти рамо,
стига ми дори усмивката ти само.

Моля се на Бог до теб да остарея,
сетния си ден със теб да доживея,
ти да ме изпратиш в оня ПЪТ ДАЛЕЧЕН,
а ТАМ да ме откриеш - пак на мен обречен!

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасна, споделена любов !
    Зарежда сърцата !
    Чудесен стих !
    Възхищавам ти се, Гени !
    Успех ! Лека вечер !
  • Споделено...
    Много красивоооо
  • Благодаря на Бог, че ме дари с този безценен дар ,да обичам и да бъда обичана.
  • В живота на човек може да се случи, всичко да бъде прекрасно!!!
    Идилията в живота!!!
  • Толкова нежност и споделена обич има при теб!
    Щастливка си!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??