марси (Мери Добрева)
120 104
5 июн. 2007 г., 09:13

Вярвам 

  Поэзия
446 0 3

                                             На съпруга ми

Уравновесена, малко уморена,
но още млада, мъничко красива,
присядам вечер в тъмното до тебе
и вярвам, любовта не си отива.
Отиват си годините и дните,
проблемите, приятелствата, хората,
назравят клюки, тайни са разкрити,
а нас ни стяга в обръчи умората.
Стените ни тежат, но с тях е тихо.
Не идват гости, не горят звезди.
В един безкраен, двоен кръг се скитаме
единствени и първи, и сами.
Уравновесена, но и още слаба
се връщам вечер с прашни ходила
и вярвам: любовта не се стопява,
стопява се копнежът по слънца.

© Мери Добрева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви,винаги съм си мислела,че това стихотворление в действителност е слабо!Поздрав!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много е хубаво!
  • Хареса ми Мариана!Поздрав!
Предложения
: ??:??