Монолог на вярващия човек
Гласът ти чувам, Боже,
в бисерния пукот на разлистващо се цвете.
Шепотът ти ме приспива
с любимото движение на пръсти –
на любимата ръцете...
... росата заросила в нейните очи...
... и музиката ми във тях звучи...
Гръмовният ти тътен над полята,
където, вкопчил се в земята,
селянин се бори с нея,
прехапал потния си дъх, превит на две... ...