Мое силно, прекрасно момче,
колко вярвам във теб, дали знаеш!?
Криеш се зад дувари от лед
и успешно, почти, уж нехаеш.
  Истината е в твоите очи,
но мълчиш, все мълчиш, не признаваш.
А във мен все вали ли, вали...
Колко още не ще се предаваш?!?
  Не, не чувам как друго твърдиш.
И не виждам, че поглед извръщаш.
Не приемам, че да ме раниш
е по-силно от да ме прегръщаш.
  Вярвам в пулса ти учестен,
във случайно изпуснати думи,
във енергията ти, щом си до мен,
във привличането, трептящо между ни.
  Мое гордо и силно момче,
оттук до края на света да отричаш,
аз живея във теб, ти във мен
и напук на всичко, знам, ме обичаш.