Вярвам

19 нояб. 2014 г., 07:45

Поэзия » Философская

605 0 3

Въздишка отронена
се търкулна в нощта.
Сълзица прогонена
падна тихо в дланта.
Сто въпроса изохкаха -
докога все така
ще обсебват съдбата ми
болка черна, тъга?
Докога ще преследвам
звездите в съня
и ще търся сред хаос
светлината в нощта? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вярвам

Искате да прочетете повече?

Предложения