Вярваш ли в чудеса?
Кое те кара да смяташ, че си като един от всички?...
Бъдеще в бленуван миг от щастие,
поел риска от нощното безсъние.
Истини – под булото на изгрева,
с надеждата за бъдещо признание.
Всеки миг в сълзите се задавяме,
при спомена за сбъднатите сънища.
Съдба на воин кове ни път през тръните,
в контекста на жадуваното бъдеще.
С различен поглед днес ни определяш
изход от импулса на тълпата.
Мигът безценен с думите споделя,
„героичен плам“ и щастие в душата.
И днес ли виждам миг от чудесата,
поел за риск и стъпки в пропастта?
Щом докоснат с устрем сетивата,
се ражда смисъл в битка над страха!
01. 2010 година.
© Галена Върбева Все права защищены