Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
1 мая 2021 г., 12:18

Вярвах 

  Поэзия » Другая
389 0 0

Аз вярвах и бях тъй нахъсен

да грабна "кълбото" в ръце.

Животът нелеп и навъсен

ме стъпка с крак и лице.

 

Какво ли не бях му дарил,

направил му бях металит.

Където кат' малък бях скрил

от тати намачкан кибрит.

 

На него написах със жар:

"ПОМНЕТЕ МЕ! АЗ ПАК СЪМ САМ!"

Звездите са моят пожар

и дом са ми, толкова стар.

© Хари Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??