9 мар. 2011 г., 12:51

Вятър 

  Поэзия
834 0 2
Голям нахалник бил този пролетен вятър!
Как се шмугва неканен в пазвата!
Дърпа ми шапката, повдига полата
и с милувки без свян ме наказва.
Аз разбирам, че сигурно малко ревнува,
затова, че не съм го поканила вкъщи.
Края на зимата когато празнувах,
той стоя отстрани и сърдито се мръщи.
И от него стъклата кристално дрънчаха,
а прането плющеше свирепо на двора.
И гнездото събори от съседската стряха -
не изпитва вина, не усеща умора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??