Вятър без юзда

4 янв. 2024 г., 08:52

Поэзия

155 3 2

ВЯТЪР БЕЗ ЮЗДА

... скитах трезвен, сам и кисел в крайнините на града,

има ли – се питах, – смисъл? – времето да ви крада,

да ви пея тъжни песни, да ви пиша стих след стих,

аз – един прочетен вестник! – във следобеда ви тих,

да вися по цял ден в NET-а, и пред тъпия ми клип

да си казвате: – Поетът? Тъп, пък и досаден, тип,

дай брадата му да срешем! – да не мяза на дервиш,

трезвен, тъжен, пък и смешен като ескимос в Париж,

кътници след мен да трият синовете ми – на сол,

върху родната синия бях от просяк нищ по-гол,

бях със гладната си лира същи вятър без юзда! –

в крайнините на Всемира вейнал чорлава брада.