4 дек. 2013 г., 14:09  

Вятър от сълзи 

  Поэзия » Пейзажная
822 0 1

Тъжно вие вятърът студен,
а здрачът хвърля свойта сянка.
Топи се бавно слънцето в мен

и душата ми потъва в дрямка...

 

Нощта настъпва ледена и вяла,

сумрак обхванал е света.

Блести луната избледняла

и започва да вали дъжда.

 

Мрачни облаци разкъсват унилото небе,

потапят в сянка далечните звезди.

Един самотен бог плува горе и гребе

и плаче както никога преди...

© Никой Никога Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е добро, да знаеш!
Предложения
: ??:??