Ветровете за теб ми шептят,
неугасващи устни пламтят.
Вечерта ме унесе в тъма
и познахме се в сън без тела.
Светлината си нося в ръце,
за да стигне до твойто сърце.
А гласът ти е ехо във мен
и държи ме в най-сладкия плен.
Завладяна съм от обичта –
укротена от топла мечта.
Затова ти мълвя във нощта,
че обичам аз твойта душа.