28 янв. 2008 г., 14:25
Спирам смерчове във тихите ми мелници,
засипани със прах и гаснещи в забвение...
Ветрено разюздвам куците безделници,
стърчащи във очакване на сляпо провидение...
Прокуждам надалече закърнели чувства,
затъкнали по гърлото на паяжинна дрямка,
сковала във прегръдка давеща импулса,
тежко залинял под мелничната сянка...
Вятърът се гърчи, кацнал с вик на перките,
с всеки оборот, трошейки му крилата...
Всмукват го без дъх, осакатели липсите,
безръко преродени зад гърба на тишината... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация