Вятърна мелница

25 апр. 2009 г., 18:19

Поэзия

659 0 2

Заседнах.
Във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница.
И молитвите си – във нечути.
Пропаднах.
В нищото, на дъното на вярата.
Изтрезнях от тихото обичане.
Уби ме суетата, врявата...
на приятелското вричане.
Изстинах.
Разкапвам се из вятъра,
от много истини умирам.
И крясък във пустиня,
Вяра вече не намирам.
Заседнах.
Във вятърната мелница.
И копието ми се пречупи.
Превърнах себе си в неверница.
И молитвите си - във нечути.

Редакция 25.04.09

Вятърна мелница

Свързани произведения

Комментарии

Предложения