9 авг. 2009 г., 21:49

Вятърно 

  Поэзия
954 0 20
Дъхът на вятъра ме гали с устни,
а той отдавна има твоите очи.
И толкова не искам да го пусна,
пък той усмихва ми се и мълчи.
Разрошва палаво косите ми
и очертава кръгчета по рамото.
Харесвам полъха, шегите му,
аромата му, нашепващ тялото.
Когато ми докосне пръстите,
се спира, после се изплъзва.
От топлината взема, пръска се,
да се върне, знам, че си отива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??