Прозореца отворих призори,
там бе приседнал пролетният вятър
и с топъл дъх взе тихо да шепти
покани ме да полетим в полята.
Вечерницата странно се изсмя -
не бях за нея вятърно момиче,
учуди се че искам да летя -
до вчера земно някак си обичах.
Но днес разбрах, че трябват ми крила -
за този полет много са ми нужни.
Ще се стопи ли в зимата снега
ако пристигна с обичта си южна? ...