Когато поклаща тревите

със бащино нежния дъх,

когато шепти и ги пита,

целувайки мекият мъх,

Когато дървета разклаща -

ядосан със порив свиреп,

когато листата запраща

със сила огромна към теб,

Когато със капки дъждовни

той облак отнася далеч,

когато в скалите вековни

просъсква по-остър от меч

Когато бял облак издига

от снежна студена стена,

когато извиква ти “Стига!”,

оплел той от мраз пелена...

Аз пак ще се връщам при него -

на бури и дъжд-господар,

смирено и сам ще го гледам,

принесъл МУ себе си в дар!!!