Ranrozar (Стойчо Станев)
633 19190
8 окт. 2019 г., 09:37

Вятърът 

  Поэзия » Другая
871 17 26

Като въздишка на Вселената прииждам –

ту с тъга, ту с ярост непонятна:

докосвам върховете,

шептя в листа и длани,

клони кърша,

корени изтръгвам,

суша блата,

въздуха променям,

отнасям покриви,

оплождам цветове,

тръстиките огъвам,

вълнувам буйните треви,

огъня разискрям до полуда,

в душите свиря,

пея по полета и усои,

на птиците крилете будя,

бия със камбанните езици,

гласове и знамена развявам,

водата следва моя повик,

живея в порива на любовта,

в кръвта на смелите кипя,

за да легна уморен в пръстта

и да сънувам тишината.

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за хубавите пожелания,Латинка-златна!
    Приеми моите почитания!
  • Бъди като вятъра! Продължавай да "вълнуваш буйните треви" и да "оплождаш цветове"! Бъди топлещ огън, Стойчо! Благословена вечер!
  • Благодаря за коментара, Лидия!
  • "...суша блата,
    въздуха променям,
    отнасям покриви,
    оплождам цветове,
    тръстиките огъвам,
    вълнувам буйните треви..."
    Придал си много умело, с философско звучене, съзидателната сила на вятъра. Силата на "твоя вятър" е част от твоя конструктивен ум,Стойчо!
  • Благодаря за коментара,Гавраил!
  • Прекрасен стих.Усетих вятъра кото въздишка на Вселената.Всъщност в него има много любов!
  • Благодаря за коментара, 👼 13!
  • Благодаря ви Данаил,Светла, Дочка и Албена, че ви допада това стихотворение.
    Приемете моите приятелски поздрави!
  • Стойчо... остави ме без дъх!
  • Чудесна поезия, с много въздействащ финал! Моето уважение, Стойчо!
  • Много е хубаво, Стойчо...
  • Прекрасен е твоят Вятър, Стойчо!
    тръстиките огъвам,
    вълнувам буйните треви,
    огъня разискрям до полуда,
    в душите свиря,
  • Благодаря за оценката, Петър!
  • Време беше!
    За такава поезия.
  • Благодаря,Красимира !
    На мен ми харесва едно стихотворение за вятъра на Габриела Мистрал.
    Не съм сигурен кого цитираш:не е ли руския поет Тютчев?
    Както и да е...Но той е Фьодор Тютчев. Явно не се досещам.
  • "Вятърът гаси свещта и разпалва огъня..." Н.Т. Много хубаво посвещение на вятъра, Стойчо. Поздрави!
  • Благодаря,Пепи!
    Има много стихотворения за вятъра. И голяма част от тях са хубави.
    Едва ли ще съм толкова вечен,колкото е вятъра...
  • Прекрасен!

    Преди малко навън, вървейки, се замислих, как в летните жеги търсехме сенките и вятъра, сега обратното - ходим по слънцето и се радваме да няма вятър!
    И ти си обречен да си вечен!
  • Благодаря!-тихо прошепна вятърът...
  • Не съм в състояние да добавя коментар, защото съм пленена от стихията на вятъра. Затова в любими, за да укротя за малко поривите и го благословя с малко кътче тишина.
  • Благодаря ви Приятели!
    Коментарите ви са много интелигентни,за да допълня още нещо.
    Приемете моите пожелания за здраве и красота!
  • А съм чувала да казват-"дъжд да е,сняг да е,но лошо време да не е!Има се впредвид вятърът.Дали защото може да бъде и стихия и когато властва и полетите на самолетите се отменят...А за морските/океанските /да не говорим....Но има и нежни като бриз например,затова и любовта се сравнява с него....Чудесно е,Стойчо!
  • Вятърът-Творец - многолик, желан и нежелан, носител на любов и страдание - като многоликия Шива. Прекрасен стих, Стойчо, вън от римуваните и отегчителни до смърт шаблони, които уви, все още преобладават в тази многострадална, бедна и изостанала, не само материално, но вече и духовно, страна.
  • "...живея в порива на любовта,
    в кръвта на смелите кипя,
    за да легна уморен в пръстта
    и да сънувам тишината...."
    Много харесах, Стойчо!...Браво!...
  • Хубаво. Човешко - вятърът търси тишината...
  • Хареса ми стиха, вятъра винаги е бил голямо вдъхновение за мен! А есента е неговият зов за завръщане
Предложения
: ??:??