Въглен е искрицата предишна
Зимата вън пее песен зла,
черни вълци вият из полята...
На дедите възрожденската искра
не гори на младите в сърцата.
Търся нейде поглед ясносин,
да запали старите огнища,
търся, ала Левски бе един...
Въглен е искрицата предишна.
Пуста е пътеката му ясна,
век затрупа стъпките безсмъртни.
Датата на смърт ужасна
само спомня за дълга ни.
Музика звучи, гърми заря -
ден за равносметка и прозрение,
свеждаме в поклон за миг глава...
После - обичайното забвение.
© Елена Все права защищены