Въглен в сърцето

5 мар. 2019 г., 15:13

Поэзия » Любовная

279 0 3

Аз чувствата си в тебе инвестирах

и даже против злото протестирах.

И в дните на ръцете да те нося,

и мир за твоята душа да прося.

Аз всичко от сърце на теб го дадох.

На лоши мисли аз не се поддадох.

Готов бях да ти подаря и слънце,

и да те топля в длани, като зрънце.

А ти със гръб към мене се обърна-

с любов на любовта ми не отвърна.

И се превърнах аз във жива рана -

в сърцето черен въглен ми остана.

koli4a (Никола Апостолов)

2019-03-06T10:26:57+02:00

Благодаря, Маргарита! Благодаря, Миночка!
Любовта е и измамна! Хубав ден!
M1234567891 (Миночка Митева)

2019-03-06T09:50:05+02:00

Не винаги намираме сродната душа, но пък се надяваме, нали...?Харесах!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-06T08:18:30+02:00

За жалост, често става така. Знаеш старата песен: аз търся тебе, ти търсиш друг, но той търси друга, тя пък търси друг...