Мисли, потъващи във водата -
премълчани мечти.
Огън, силно изгорил сърцата,
хвърлен там, за да се изгаси.
Въгленче, останало да свети в мрака,
невидимо за никой - за него знаеш само ти,
ще напише през деня съдбата ми.
Не зная ще я прочетеш ли...
Може би ще я измие на дъжда водата
и в мечта ще се превърне пак душата ми,
преливаща в безкрайни дълбини.
© Галина Георгиева Все права защищены