22 авг. 2015 г., 20:31
Не знам защо, но все си мисля:
не съм по друг от другите мъже.
Живота в мене се осмисля
със теглене на битово въже.
Това въже ми е живота
и всяка нишка - неговия нерв.
С охота или без охота,
го тегля без да имам и резерв.
А то тежи и се усуква,
и като че е живо - с кръв и плът.
Протрива се и се напуква
при теглене в неравен, труден път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация