10 окт. 2017 г., 11:17
Свирѝ, щурче чудàто, в острия пелин.
За вълчия ми нрав, за риска в облак син.
До вълча диря пей под пълната Луна.
Потапяй лъка тънък в сълзата на сърна.
Не ме жали, щурче, ако ръждив капан
откъсне моя крак под звездния таван;
ако ловците зли щастливо одерат
надупчената кожа от вълчата ми плът.
... когато ми се случи, братко талантлив,
а до тогава пак по вълчи ще съм див...
Ще стряскам със охота кучешкия впряг,
препуснал подир мен под лунния варак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация