29 июн. 2019 г., 13:59  

Вълчи дълг 

  Поэзия » Свободный стих
809 1 2
И ето той – човекът от гората,
от вълци превърнат е във вълк.
Вие диво, бясно под луната
и нощта очаква вълчия му дълг.
А късно вечер в планината
скита, броди великан.
Гладен, жаден и предаден
останал сляп и глух и ням.
Неволна среща в тъмнината,
за някой там ударил е часът.
Хищник стяга зъби за борбата,
остри нокти и пресича път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??