Вълчиците
Предем кълбото с бялата луна
и всеки път ви даваме забвение –
на смъртния ви жребий, на греха,
на малките ви бягства и измени.
Под стряхата на сигурния дом
се криете от жаждата си болни,
звездите се разголват и лъстят
и мракът – както знаете - е сводник.
С душата му, почернена от вас,
сродяваме се третостепенни артисти
и опака е нашата съдба, и правдата е ...