Зимна вечер и съвсем сама,

лутам се в обширната гора.

В миг един погледът ми спира

върху погледа на вълк свиреп.

Пулсът ми се ускорява

и сърцето лудо затуптява.

Насред нищото в пустошта

срещата превърна се в една игра.

Вълчо с радост взе да скача,

а луната нежна песен ни запя.

Рой снежинки затанцуваха

и земята разцелуваха.

И тогава неочаквано, внезапно,

вълкът, с погледа така зловещ,

с очи притворени, големи като пещ.

Тръгна той към мен, кръвожаден, злобен, настървен!

Страхът ме сграбчи, завладя

и копнежът ми внезапно спря.

Копнеж един с порив нов

за мъничка искрица, породена от любов!

Сълза подир сълза,

с мисъл само и една,

че всичко може би е сън,

а не реалност в зловещата гора!!!