Вълк

1 мая 2007 г., 10:35

Поэзия

696 0 1

Над скалите , там далече
се подава луната
Вече нощен мрак се спуска
над душата и сърцето
Леден
Сам стоя в мрака, който гледа да причака
и да сграбчи нещо топло , разранено , като моето сърце

Роден съм да съм сам

сякаш съм муза , в която се влюбват
и муза , която лесно разлюбват
Сякаш
Аз съм от камък
Сякаш
Мене ме няма

И навлиза в мойте вени
и пулсира в тях се пени
и напира той нагоре
към сърцето
О, към моето сърце
и усещам болката
и усещам , чувствам тази власт
Слушай - ти си мой
ми казва той

Роден съм да съм сам

Свързани произведения

Румена (Румена Румена)

2007-05-10T12:39:15+03:00

Уви, колкото и приятели да имаме, всички сме сами. Всеки сам извървява пътя си, няма кой друг да ни го извърви, но ти пожелавам да има пътища, които да вървят успоредно с твоя поне от време на време. За останалите места - кураж, единаците, знаеш, са по-силни...

Вълк

Свързани произведения

Комментарии

Предложения