Ето го. Най-накрая го срещнах.
Той тичаше неукротен.
Погледна ме, застана насреща
и аз останах вцепенен.
Той спря се за миг, повърна се малко,
огледа се мълчаливо и плахо.
Погледнах го аз и веднага попих красотата в него,
макар и за малко.
Огледа ме той с тези жълти очички,
всяващи във всекиго страх.
Останах така безмълвен, различен,
сякаш чужда за мене бе тази гора. ...