Казват че бил съм вълк единак.
Да вълк съм бил и ще бъда пак.
Като вълк се боря с трудностите сам,
падам, ставам, продължавам, голям!
В живота си на много хора се доверих,
но за повечето за жалост аз сгреших!
Оставах сам, не, имам си приятели добри,
с тях сме силни, не оставаме не сме сами!
Имах в живота си много вълчици – жени,
те даваха ми но вземаха повече от мен уви!
И продължават напред с болки и любови,
те оставаха без мен, без вълка, сами, уви?
Казват вълка козината да, но нрава си не мени,
а доброто видяхте ли в мен, в душата ми, дали?
В този тежък и труден някак си сив живот,
загинал ако не си вълк а вол с сложен хомот!
© Валентин Миленов Все права защищены