Вълни

Vrabcheto (Кирил Бачев)
74 1011

13 июн. 2007 г., 01:03

Поэзия

495 0 4

ВЪЛНИ

Те идеха от смътността създала битието

и сливаха в прибой

Живота и Смъртта.....

разкъсали веригите на своя мним покой -

под синия олтар - безбрежен - на небето...

Връхлитаха в спонтанна страст -

вълна подир вълна,

една след друга -

разгънати в стена -

В метежа на бучащата си власт...............

Политаха............ .................... .........................................

Връхлитаха отново...........................................................

Пропадаха във трясъка като олово

при сблъсъка със пясъка

и се издигаха, приличащи на адски привидения -

обричащи,

изтичащи, безбрежни

и безкрайни.........................................................................

В разбунтуваната своя неизбежност...

в ново всеотдайно въплащение,

те търсеха и късаха

от Времето и въздуха

забързани, въвлечени във нов решителен прибой,

защото

сигурно разбираха, че са обречени

да бъдат примирени

в привидния

недопустим

покой.

февруари 1989