Попива в мене мъничка тъга,
тя сбира в себе си следи и разстояния,
аз продължавам смела да вървя,
сподиряна от северни сияния.
Раста и избуявам всеки миг,
по облаци копнежите разплитам,
потапям се в дълбокото със вик,
над страховете атомна прелитам.
Пречупено е егото във мен,
единствено ме води добротата,
денят ми от безкрая озарен
ми шепне : „Ще досбъднеш свободата“. ...